Мониторът изминава дълъг път от някогашната си първа поява на пазара. Той е бил зелен, биле е някога и много габаритен, сравнено с кашон или куфар, почти равносилен, на тях, както по форма, така и по размери. И така с появата на първият монитор и дисплей през 70-те години от ХХ век, до днес сякаш цяла ера е преминала.

Някогашният монитор, както и дисплея е имал възможност да представя цялата информация само в четири цвята, а максималната му резолюция е варирала между 200 и 320 пиксела. Това е характерно за монитора от 1981 година, а само няколко години по-късно през 1984 г. са представени нови технологии. За тях се използват 16 различни цвята и се увеличава резолюцията между 640х350 пиксела. Това значително подобрява вида на дисплея на монитора и прави разглеждането и четенето на текстове значително по-лесно.

Още само три години по-късно, през 1987 г. се появява дисплей системата, която за всички компютри днес е предшественика, който поддържа стандарт на монитори в употреба.

Появяват се монитори с 800х600 резолюция и множество цветове, а днес за познатите ни монитори са характерни, че поддържат стандарт от цветова гама и резолюции между 1600х1200 пиксела, според видео паметта на компютъра. Максимална резолюция зависи от брой на цветове. Дисплеят работи в известен режим и показва до 16 млн. цвята. Цифрите и показателите му са в резултат от 24-бита пиксели. Броят на битове, допринася да се опише и самата дълбочина известна като bit depth. За други монитори скоростта на „освежаване“ е броя от пъти, в които изображението на дисплея е възпроизведено всяка секунда. Скоростта на „освежаване“ е важна, защото контролира „премигванията“, а колкото голяма е тя, толкова по-качествено е изображението на монитора. Колкото по-малко са херците или колкото по-бавно преминават те в секунда, това се отразява и над човешкото зрение. В резултат на недоброто качество на монитора се появява главоболие, влошаване на зрението и т.н.